Д-р Иван Груев на форум на Капитал: Националният план за сърдечно-съдово здраве цели 25% спад на преждевременната смъртност до 2032 г.

Д-р Иван Груев на форум на Капитал: Националният план за сърдечно-съдово здраве цели 25% спад на преждевременната смъртност до 2032 г.

България разполага с един от първите завършени планове в Европа, който поставя фокус върху превенцията, дигиталната самооценка в е-досието и строгите мерки срещу рисковите фактори

Допълване и надграждане на модела на болнично лечение към системна превенция и ранен скрининг предвижда проектът за Национален план за сърдечно-съдово здраве (НПССЗ). Това заяви председателят на Дружеството на кардиолозите в България проф. Иван Груев по време на XIII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“ и HealthPR.

„Ние сме на първо място по преждевременна смъртност вследствие на сърдечно-съдови заболявания в рамките на Европейския съюз, а сегашният модел е изцяло реактивен с фокус върху болнично лечение на остри и усложнени състояния. Той е икономически неустойчив и социално деструктивен“, подчерта проф. Груев пред участниците във форума.

Националният план за сърдечно-съдово здраве е разработен изцяло в съответствие с европейската инициатива „Защитени сърца“. Документът поставя в основата си интердисциплинарния подход One Health, като изгражда тясна връзка между здравния статус на населението, поведенческите навици, икономическите детерминанти и факторите на околната среда.

„Дълъг беше пътят на НПССЗ, но нашият е един от първите в Европа, които вече имат завършен вид. Целта ни е той да се реализира практически, а не да остане само на хартия“, акцентира председателят на ДКБ.

Ключови стратегически цели до 2032 г.
Проектът за НПССЗ залага ясни и измерими индикатори за промяна на здравната картина у нас:

  • Намаляване на преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания в България с 25% до 2032 г.
  • Ефективен извънболничен контрол на артериалната хипертония.
  • Метаболитен скрининг всяка година, включващ изследване на „лошия“ холестерол (LDL-C) и кръвната глюкоза веднъж годишно.
  • Дигитализация и овластяване на пациента чрез интегриране на лесни инструменти за самооценка на сърдечно-съдовия риск (SCORE2 и SCORE2-OP) директно в пациентското електронно досие в НЗИС.

Мерки в подкрепа на общественото здраве
От Дружеството на кардиолозите в България очакват широка институционална и обществена подкрепа за прилагането на конкретни регулаторни и профилактични стъпки, заложени в плана, чийто основни мерки бяха представени на форума на Капитал:

  • Забавяне на прогресията на вече проявени клинични и метаболитни рискове, както и въвеждане на задължителен опортюнистичен скрининг при всяко посещение в извънболничната медицинска помощ.
  • По-строг контрол върху ултрапреработените храни, никотиновите изделия и алкохола. Предвижда се разширяване на забраната за тютюнопушене и на открити обществени площи, пълна забрана за реклама и повишаване на акцизите върху вредните продукти.
  • Въвеждане на системно здравно образование в училищата и активно промотиране на масовия ученически спорт.